В България през 2023 г. покритието с основните детски имунизации достигна почти 93 %, което е най-високият процент от 2019 г. насам. С изключение на някои ваксини, като тази срещу втори доза MMR (морбили, паротит, рубеола), която е под целта от 95 %, общите резултати сочат позитивен тренд (bta.bg). Въпреки това все още има деца, които не са получили задължителните ваксинации – хиляди пропуснати дози за дифтерия, дозата за пневмокок и MMR . Министерството на здравеопазването и УНИЦЕФ отбелязват, че финансират информационни кампании и инициативи за подобряване на обхвата и образоване на родителите .
Нови ваксини на хоризонта
През април 2025 г. министърът на здравеопазването обяви, че в националния имунизационен календар ще бъдат включени нови ваксини, сред които срещу варицела, RSV (респираторно-синцитиален вирус) и менингококови инфекции (bta.bg). Усилията имат за цел намаляване на тежки заболявания и случаи на смъртност, например новородени жертви на коклюш, както и превенция на рак на маточната шийка чрез HPV ваксинация .
Насрещни COVID-19 предизвикателства
По време на пандемията имаше спад както в административно отчетените детски ваксинации – с до 2 % – така и в приема на COVID-19 ваксини, където България отбеляза най-ниска покритие в ЕС (около 30 %) . Следващият спад в общото доверие допринася за риска от нови огнища на preventable болести като морбили или коклюш.
Нагласите на родителите
Проучване от 2023 г. сред родители на деца до 4 години показа силна подкрепа – над 60 % одобряват задължителните ваксини и биха дали на децата си дори допълнителни ваксини (who.int). Над 90 % считат лекарите за основен източник на информация, като 95 % от общопрактикуващите лекари препоръчват строго имунизационния календар .
Професионалното доверие: лекарите
Общопрактикуващите лекари в България демонстрират особено високо доверие – 98 % от тях смятат, че ваксините са важни, ефективни и безопасни, а 97 % подкрепят задължителните детски ваксини (pubmed.ncbi.nlm.nih.gov). Нивото на доверие сред лекарите е значително по-високо от това в общата популация, като основен фактор е доверието в официалните институции .
Общественото доверие и скептични нагласи
Според данни от Vaccine Confidence Project от 2022 г. България е с “средно” доверие спрямо останалите държави, но отбелязва спад през последните години – 58 % смятат ваксините за безопасни, 65 % – за ефективни и едва 63 % вярват, че са важни за децата. Това е значителен спад от 2015 г. (70 %, 76 %, 79 %) .
Причини за недоверието
Сред основните фактори са ниското доверие в институциите, честото разпространение на дезинформация, особено чрез социалните медии, както и липсата на традиции в профилактиката – например редките грипни ваксинации преди пандемията . В България антиваксърското движение се подкрепя от скептицизъм спрямо правителствени кампании, както и недоверие в експертите .
Генерационен и образователен разрив
Младите хора под 35 години са по-склонни да изпитват съмнения спрямо ваксините, което е тревожен сигнал предвид бъдещите родителски решения . Образователното ниво и градската среда влияят силно – по-високото образование и живот в София се свързват с по-високо доверие, докато периферията и селските райони са по-уязвими на скептицизъм .
Рискове и актуални предизвикателства
Намаляването на обхвата на ваксинации води до повишен риск от възникване на избухвания на заразни болести, както предупреждават Световната здравна организация, УНИЦЕФ и Gavi (who.int). В Европа се наблюдава значително увеличение на случаите на морбили, а в България вече има епидемиологични рискове от разпространение .
Национални програми и цели
България е приела национални програми за грип и пневмококи за хора над 65 г., както и HPV програма за момичета и момчета на възраст 10–13 години (wma.net). Целта е да се увеличи обхватът и през 2026 г. да се постигнат 35 % за грип и 15 % за пневмокок, като същевременно се развиват и нови атоми в календара .
Какво предстои и препоръки
За стабилизиране и повишаване на обхвата са необходими: разширяване на образователни кампании, подкрепа на местни модели като мобилни екипи (патронажни сестри) и дигитални инструменти (приложение Bebbo) . Лекарите трябва да бъдат подкрепяни в общуването с информирането на родителите . Важно е и укрепване на доверието в институциите, борба с дезинформацията и засилване на прозрачността.
