В съвременния свят имунизациите са едно от най-ефективните средства за предпазване от редица опасни инфекциозни заболявания. Благодарение на тях човечеството успя да се справи с болести като едрата шарка, а други като полиомиелит са на ръба на изкореняване. Въпреки това, дезинформацията и ниското ниво на информираност продължават да подкопават доверието в този мощен инструмент на общественото здраве.
Какво представляват имунизациите?
Имунизацията е процесът на създаване на имунитет към дадено заболяване, обикновено чрез прилагане на ваксина. Ваксините съдържат отслабени или инактивирани форми на микроби, техни части или синтетични заместители, които стимулират имунната система да разпознае и унищожи конкретния патоген при последваща среща с него.
Има два основни вида имунизации:
Активна имунизация – когато организмът сам създава антитела в отговор на ваксината.
Пасивна имунизация – когато се въвеждат готови антитела (например при бяс или тетанус).
Защо имунизациите са важни?
1. Предпазване от сериозни заболявания
Ваксините спасяват милиони животи всяка година. Те предпазват от заболявания като морбили, дифтерия, тетанус, хепатит B, коклюш и др. Много от тези инфекции могат да доведат до сериозни усложнения, трайни увреждания или дори смърт.
2. Колективен имунитет
Имунизациите не само защитават ваксинирания индивид, но и помагат за изграждане на т.нар. колективен (стаден) имунитет. Когато голяма част от населението е имунизирано, разпространението на болестта става почти невъзможно, което предпазва и хората, които не могат да се ваксинират по медицински причини – например новородени или хора с отслабена имунна система.
3. Икономическа ефективност
Ваксинациите са далеч по-евтини в сравнение с лечението на болести. Те спестяват разходи за болничен престой, медикаменти и загубено работно време, както и разходи на здравната система.
4. Изкореняване на заболявания
Благодарение на глобалните програми за ваксинация, човечеството успя да изкорени едрата шарка – болест, която е убила милиони. Днес подобна съдба очаква и полиомиелита. Това показва силата на имунизациите да променят хода на историята.
Кога се правят имунизациите?
Всяка държава има национален имунизационен календар, който определя кога и какви ваксини трябва да се поставят. В България този календар е задължителен и се изготвя от Министерството на здравеопазването. Той включва следните основни групи:
Имунизации в детска възраст
Новородени и кърмачета – ваксина срещу туберкулоза (БЦЖ), хепатит B, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип b (в комбинирана ваксина).
1-2 годишна възраст – морбили, паротит и рубеола (МПР), реваксинации на предишните ваксини.
Предучилищна възраст – допълнителни реваксинации.
Училищна възраст и юношество – реваксинации срещу тетанус, дифтерия и др.
Имунизации в зряла възраст
Възрастните също се нуждаят от определени ваксини:
Реваксинация срещу тетанус и дифтерия на всеки 10 години.
Грипна ваксина – ежегодно, особено за хора над 65 години или с хронични заболявания.
Пневмококова ваксина – за възрастни и хора с повишен риск.
Херпес зостер – препоръчва се за хора над 50 години.
HPV ваксина – при младежи, с цел предпазване от човешки папиломен вирус и рак на шийката на матката.
Имунизации при пътувания
При пътуване до определени региони е необходимо да се направят специфични ваксини – например срещу жълта треска, хепатит A, тиф или малария (химиопрофилактика). Международните здравни изисквания се определят от Световната здравна организация (СЗО).
Безопасни ли са ваксините?
Една от основните причини за отказ от ваксиниране е страхът от странични ефекти. Истината е, че всички ваксини преминават през строги клинични изпитвания и наблюдение след одобрение. Повечето странични реакции са леки и временни – зачервяване, болка на мястото на убождане, краткотрайна температура.
Сериозни реакции като алергичен шок са изключително редки – в порядъка на 1 на милион дози. Рискът от самото заболяване е многократно по-висок от риска от ваксинацията.
Митове и реалности
„Ваксините причиняват аутизъм“
Това е мит, тръгнал от вече опровергано изследване от 1998 г. Множество големи проучвания категорично показват, че няма връзка между ваксините и аутизма.
„Децата получават твърде много ваксини наведнъж“
Имунната система на бебето ежедневно се справя с хиляди микроби. Натоварването от ваксините е минимално в сравнение с това, което организмът среща всеки ден.
„По-добре е да преболедуваме, отколкото да се ваксинираме“
Някои заболявания протичат тежко и могат да имат трайни последици или фатален край. Пример: морбили може да доведе до енцефалит или смърт.
