Хомеопатията е метод на лечение, уникален по начина си на действие и приложение.
Той силно се различава в подхода си към третирането на болести от т.нар. традиционна медицина. Точно за това в нашето общество все още има огромни полемики за и против хомеопатията.
Макар и в България методът да е по-масово разпространен през последните 25 години, той има своите стабилни корени и широк обхват на приложение по света. Тази алтернативна медицина, белязана от възходи и падения, има уникален метод и ефективност при лечение.
Родоначалникът на класическата хомеопатия е Самуел Ханеман (1755-1843). През 1810 излиза неговият труд „Органон на лечителското изкуство.“ Там той формулира принципа основният хомеопатичен принцип: „Similia Similibus Curentur“ или „Подобното лекува подобно“. Идеята е едно лекарство предизвиква симптоми подобни на болестта на болния, но в много по-лека степен. Така тялото се активира за да се справи с нея.
Трябва да кажем обаче, че Ханеман стъпва на лечителската традиция от древни времена. Принципът на подобност е бил прилаган в Индия и Китай. В Съчинения на Хипократ от 400 г.пр.н.е. този принцип също е бил описан. През 15в. лечителят Парацелз, говори за повишаване на ефективността на лечението чрез намаляване на дозата на лекарството. Това по същество е вторият принцип формулиран от Ханеман, а именно принципа на потенцирането. Парацелз буквално говори и за първият хомеопатичен принцип, а именно че същото което разболява човека, може и да го излекува.
До 1823 г хомеопатията остава в пределите на Европа. След това обаче намира широко приложение по целия свят.
През 1825 година хомеопатията стига до Русия и създава началото на стабилна руска хомеопатична традиция. От близките контакти с Ханеман, руските лекари установяват нов начин на създаване на хомеопатични препарати. Руската школа и до днес е една от най-силните в света.
По това време в Англия, този нежен метод пуска дълбоки корени. Установяват се първите хомеопатични дружества, както и хомеопатичен диспансер за бедни. През 1848 отваря врати Кралска хомеопатична болница.
Отново през 1825г. през Италия, хомеопатията стига до САЩ. Тук тя става изключително популярна и се развива с бързи темпове. През 1848 се открива хомеопатичен колеж Ханеман.
В същото време, хегемонията на хомеопатията продължава и на изток. В края на 19ти век вече е разпространена из целия Китай и Индия.
Въпреки огромните критики и нападки от страна на традиционната медицина, най-вече заради „отсъствието“ на активно вещество в хомеопатичните препарати, хомеопатията не спира да се прилага и дори да привлича нови и нови последователи. Благодарение на нежното си действие, и никакви странични ефекти тя е предпочитана от все повече хора по света.
Все пак има причина старата европейска аристокрация, повече от 11 президенти на САЩ, 7 от главите на Римо-католическата църква, много учени, общественици, спортисти и личности от културата и шоубизнеса да поверят здравето си на хомеопатията.
На първо място, тя е запазена марка на Английското кралско семейство, както и на другите аристократични династии в цяла Европа.
В книгата си „Хомеопатичната революция“, Дейна Улман събира изумителни истории на известни личности и здравословните проблеми, с които те са се преборили:
Тина Търнър – туберколоза
Шер – рецидивираща пневмония и хронична умора
Пийт Таузънт – проблеми със слуха
Нанси Дейвис – множествена склероза
Джейд Джагър – хронична екзема
Хосе-Мария Олазабал – ревматоиден полиартрит
Лудвиг ван Бетовен – кръвохрак и колит
Чарлз Дарвин – хронично и персистиращо гадене и повръщане, сърцебиене, припадъци
Този звезден списък може да бъде попълнен от Нели Фуртадо, Дейвид Бекъм, Катрин Зита-Джоунс, Бил Клинтън и много много други.
