Множество метаболитни заболявания като неалкохолна чернодробна стеатоза, атеросклероза, затлъстяване и състояния, свързани с хормонален дисбаланс като менопаузата, показват тясна връзка с развитието на остеопороза. Нарушенията в липидния метаболизъм оказват влияние върху костната хомеостаза чрез междуорганна комуникация, включително и чрез насърчаване на диференциацията на мезенхимните стволови клетки в адипоцити за сметка на остеобласти. Тези промени водят до нарушаване на баланса между образуване и резорбция на костна тъкан, като се активират възпалителни цитокини и се стимулира диференциацията на остеокластите – клетките, разграждащи костите.
Затлъстяване и костно здраве
През последните десетилетия се наблюдава значително увеличение на разпространението на затлъстяването, което се превръща в сериозен проблем за общественото здраве. Все повече деца и възрастни страдат от наднормено тегло, а това състояние често се разглежда като рисков фактор за множество хронични заболявания. Паралелно с това, остеопорозата – заболяване, характеризиращо се с намалена костна минерална плътност и нарушена микроархитектура – засяга над 200 милиона души по света, повишавайки риска от фрактури и инвалидизация.
Дълго време се е смятало, че затлъстяването има защитна роля за костите, като високият индекс на телесна маса (ИТМ) се асоциира с по-нисък риск от фрактури. Въпреки това, по-нови изследвания показват, че абдоминалното (централно) затлъстяване може да бъде свързано с остеопения и дори остеопороза.
Ролята на мастната тъкан
Мастната тъкан е не просто пасивен резервоар на енергия – тя функционира като ендокринен орган, който комуникира активно с други системи в организма, включително и с костната тъкан. Чрез секрецията на хормони и молекули като лептин, адипонектин, провъзпалителни цитокини и витамин D, мастната тъкан влияе върху обмяната на веществата и регулацията на костния метаболизъм. Самата костна тъкан също участва в регулацията на енергийния баланс и телесното тегло чрез производство на костни хормони.
Доказано е, че маркерите за костен обмен са по-ниски при хора със затлъстяване в сравнение със слаби индивиди. Повишената костна минерална плътност, наблюдавана при затлъстели, се дължи основно на увеличеното механично натоварване и мускулно напрежение, което стимулира моделирането на костта.
Повишен риск от падания и фрактури
Наднорменото тегло, особено в напреднала възраст, е свързано с повишен риск от падания. Причините за това са комплексни – включват влошена подвижност, нестабилност, хронични съпътстващи заболявания като диабет и сърдечно-съдови проблеми, както и неврологични нарушения като периферна невропатия. Тези фактори допринасят за нарушена походка, слаба мускулатура и обща нестабилност.
При хора със затлъстяване се наблюдава различен модел на падане в сравнение със слаби индивиди. Докато слабите хора по-често падат напред, затлъстелите са склонни да падат назад или настрани. Това определя и локализацията на фрактурите. Например, мастната тъкан около бедрената кост може да има предпазващ ефект срещу бедрени фрактури, особено при жени. Същевременно затлъстяването увеличава риска от счупвания на други части на тялото.
Ендокринна функция на мастната тъкан
Един от важните механизми, чрез които мастната тъкан влияе върху костното здраве, е синтезът на естрогени. Адипоцитите са способни да преобразуват андрогени в естрогени чрез ензима ароматаза. Естрогените играят ключова роля в поддържането на костната плътност. Те стимулират костното образуване и потискат резорбцията. Това е особено важно при жени в постменопауза, при които по-високото ниво на мастна тъкан е свързано с по-високи нива на циркулиращи естрогени.
Друг важен хормон, произвеждан от мастната тъкан, е лептин. Той участва в регулацията на апетита и енергийната хомеостаза чрез хипоталамуса. Ефектът му върху костите обаче е двойнствен. Периферният лептин стимулира остеобластите и потиска остеокластите, като по този начин повишава костната маса. Централното му действие в мозъка, от друга страна, чрез активиране на симпатиковата нервна система, може да доведе до костна загуба.
Адипонектин и костна маса
Адипонектинът, друг хормон, секретиран от мастната тъкан, обикновено е в ниски концентрации при хора със затлъстяване, диабет и инсулинова резистентност. Интересното е, че адипонектинът има защитен ефект върху костите, като насърчава остеобластогенезата и потиска остеокластната активност. След отслабване се наблюдава повишение на неговите нива, което може да подобри костната плътност, въпреки намаленото механично натоварване
