Социалната тревожност, известна още като социално тревожно разстройство, е психично състояние, което се характеризира с постоянен и интензивен страх от оценка и осъждане в социални ситуации. Това разстройство може да възпрепятства нормалното функциониране на индивида в ежедневието и да доведе до сериозни затруднения както в личния, така и в професионалния живот.
Социалната тревожност се изразява в непрекъснато чувство на напрежение, което се усилва в ситуации, които включват взаимодействие с други хора. За хората, страдащи от социална тревожност, идеята да бъдат в центъра на вниманието или да бъдат наблюдавани може да бъде изключително плашеща. Те често се притесняват за възможността да направят грешка, да не се представят добре или да бъдат критикувани. Типичните ситуации, които пораждат социална тревожност, включват говорене пред публика, участие в групови разговори, започване на разговор с непознати хора, посещение на социални събития, срещи с нови колеги или дори ежедневно взаимодействие с близки хора, когато индивидът усеща, че може да бъде подложен на оценка.
Симптомите на социалната тревожност могат да бъдат както физически, така и психологически. Сред физическите симптоми са учестено сърцебиене, потене, особено в дланите или подмишниците, тремор (треперене на ръце или глас), зачервяване на кожата, сухота в устата, напрежение в мускулите, замайване или чувство за припадък. Психологическите симптоми включват интензивно чувство на срам или унижение, постоянни мисли за възможността да направят грешка или да изглеждат неадекватни, страх от осъждане или критика от страна на другите, безпокойство, което може да започне дни или седмици преди социално събитие, неспособност да се отпуснат в социални ситуации и прекомерна самокритичност. Сред поведенческите симптоми може да се наблюдава избягване на социални събития или ситуации, които биха могли да предизвикат тревожност, трудности при започване на разговори или поддържане на разговор, липса на инициативност при социални взаимодействия и стремеж към изолиране или избягване на групови дейности.
Социалната тревожност може да бъде предизвикана от редица фактори, които включват генетична предразположеност, социална среда, личностни характеристики и минали преживявания. Изследвания показват, че социалната тревожност може да има наследствен компонент. Хората, които имат семейна история на тревожни разстройства, са по-склонни да развият социална тревожност. Определени преживявания в детството, като например чести социални стресови ситуации, необосновани критики или унижения от връстници, могат да увеличат вероятността за развитие на социална тревожност. Наранявания на самочувствието, например от тормоз в училище, също могат да оставят трайни следи. Някои личности имат по-висока склонност към тревожност поради начина, по който възприемат социалните взаимодействия. Например, хора с ниско самочувствие или перфекционистични наклонности могат да бъдат по-уязвими към социална тревожност. Освен това обществото, в което живеем, може да поставя големи изисквания и да създава социални норми, които предизвикват страх от негативна оценка. Това може да бъде особено силно в култури, където успехът в социалните взаимоотношения се възприема като важен елемент от самооценката.
Социалната тревожност може да има сериозно въздействие върху различни аспекти от живота на индивида. В личен план хората със социална тревожност често имат трудности в изграждането и поддържането на дълготрайни приятелства. Те могат да избегнат социални събирания или да се чувстват изолирани и отчуждени, дори когато са обкръжени от други хора. Страхът от осъждане може да доведе до прекомерно самоограничаване и избягване на близки отношения. В професионален план социалната тревожност може да затрудни кариерата на човек, особено ако работата изисква публични изяви или взаимодействие с голям брой хора. Хората с това разстройство може да избегнат важни възможности за напредък или да имат проблеми с изразяването на мнението си в срещи и презентации. В образованието социалната тревожност може да се прояви чрез избягване на групови проекти или участие в извънкласни дейности. Студентите, страдащи от социална тревожност, може да имат трудности в общуването със състуденти или да се избегнат социални мрежи.
Социалната тревожност може да се лекува ефективно с подходящи терапии и стратегии. Когнитивно-поведенческата терапия е много ефективна при лечението на социална тревожност. Тя се фокусира върху промяна на негативните мисли и поведения, които водят до тревожност, и замяната им с по-позитивни и рационални начини на мислене. Експозиционната терапия е форма на терапия, при която пациентът постепенно се излага на ситуации, които предизвикват тревожност, като започва с по-малко страшни сценарии и постепенно преминава към по-сложни социални взаимодействия. В някои случаи, когато тревожността е особено тежка, лекарите могат да предписват медикаменти, като антидепресанти или анксиолитици, които могат да помогнат за намаляване на симптомите. Упражнения за релаксация, медитация и техники за дишане също могат да помогнат за справяне със симптомите на тревожност. Практикуването на социални умения и участие в малки групови събития също може да бъде полезно.
Социалната тревожност е сериозно състояние, което може да има дълбок ефект върху ежедневието на индивида. Въпреки това, с правилния подход и лечение, хората със социална тревожност могат да преодолеят своите страхове и да водят пълноценен и успешен живот. Важно е да се потърси помощ, ако се изпитват подобни симптоми, защото с правилната подкрепа социалната тревожност може да бъде контролирана и успешно лекувана.
