Астмата се характеризира с хронично възпаление на бронхите – малките дихателни пътища в белите дробове. Това възпаление води до периодични пристъпи на задух, хриптене, кашлица (особено през нощта или рано сутрин) и усещане за стягане в гърдите. По време на пристъп бронхите се свиват, стените им се подуват и произвеждат повече секрети, което затруднява преминаването на въздуха.
Тригери: Какво предизвиква астматичните пристъпи?
Астмата може да бъде провокирана от редица външни и вътрешни фактори, които наричаме тригери. Те варират при различните пациенти, но най-често включват:
Алергени
Домашен прах и акари
Полени от растения (пролет и есен)
Плесени и гъбички
Козина от домашни любимци
Инфекции
Вирусни инфекции на горните дихателни пътища, като настинка и грип, често предизвикват обостряне при астматици.
Замърсители на въздуха
Пушек, изгорели газове, промишлени замърсители и дори парфюми могат да бъдат силни дразнители.
Физически усилия
Нарича се астма, индуцирана от упражнения. Симптомите се появяват след физическа активност, особено в студен или сух въздух.
Емоционален стрес
Интензивните емоции и стрес могат да доведат до хипервентилация и отключване на симптомите.
Лекарства
Някои медикаменти като бета-блокери и нестероидни противовъзпалителни средства (напр. аспирин) могат да предизвикат астматичен пристъп при чувствителни пациенти.
Диагностика на астма
Диагностицирането на астма изисква комбиниран подход от анамнеза, физикален преглед и обективни тестове.
Анамнеза и симптоми
Лекарят ще обсъди честотата, тежестта и провокаторите на симптомите, както и семейна история за астма или алергии.
Белодробни функционални тестове
Спирометрия – най-често използваният тест. Оценява колко въздух пациентът може да вдиша и издиша и с каква скорост. Намалените стойности показват обструкция на дихателните пътища.
Пикфлоуметрия – измерва максималната скорост на издишване и е полезен за домашно следене на състоянието.
Провокационни тестове – използват се при съмнение за астма, но при нормална спирометрия. Пациентът вдишва дразнещо вещество (напр. метахолин), за да се провери реакцията на бронхите.
Алергологично изследване
Кожни проби или кръвни тестове (IgE) могат да помогнат да се идентифицират конкретни алергени, които предизвикват симптомите.
Видове астма
Астмата се класифицира според степента на тежест и причинителите:
Алергична астма – най-често срещаната форма, свързана с алергии.
Неалергична астма – не е свързана с алергени, често се наблюдава при възрастни.
Астма при усилие
Професионална астма – провокирана от дразнители в работната среда.
Тежка астма – трудно контролирана, дори с високи дози медикаменти.
Съвременно лечение на астмата
Целта на лечението е постигане на контрол върху симптомите, предотвратяване на пристъпи и поддържане на нормална активност на пациента. Подходът е индивидуализиран, според степента на тежест.
1. Контролираща (дългосрочна) терапия
Инхалаторни кортикостероиди
Основно средство за контролиране на възпалението. Те намаляват честотата и тежестта на пристъпите. Примери: будезонид, флутиказон
Лонг-актинг бета-агонисти (LABA)
Комбинират се с кортикостероиди при по-тежка форма. Примери: салметерол, формотерол
Антилейкотриенови лекарства
Орални медикаменти, подходящи и за пациенти с алергична астма. Пример: монтелукаст
Биологична терапия
Предназначена за тежка, трудно контролируема астма. Насочена е срещу конкретни възпалителни молекули. Примери: омализумаб, меполизумаб
2. Бързодействащи медикаменти (за облекчение)
Използват се при внезапни пристъпи или преди физическа активност при астма, индуцирана от упражнения.
Краткодействащи бета-агонисти (SABA) – напр. салбутамол
Антихолинергици – напр. ипратропиум
3. Нелекарствени подходи
Избягване на тригерите – алергени, тютюнев дим, замърсен въздух
Редовно следене на дихателната функция – с пикфлоуметър
Физическа активност – умерено натоварване подобрява общото състояние
Образователни програми – пациентите трябва да знаят кога и как да използват медикаментите си, както и да разпознават ранни признаци на влошаване
Астмата при деца
Детската астма често се бърка с респираторни инфекции. Симптомите включват хронична кашлица, хрипове и често „настиване“. При деца е особено важно ранното разпознаване и включване в подходяща терапия, за да се избегне дългосрочно увреждане на белите дробове.
